Откъде духна вятърът на промяната?
Това е роман за една ария, нейната роля за краха на Съюз на съветските социалистически републики и осъзнаването на смисъла на културата от страна на Централно разузнавателно управление на САЩ по време на Студената война. Това е и историята на най-дългото следствие на Патрик Радън Кийф, оповестено под формата на подкаст в осем елементи + два бонус епизода. Патрик е публицист, създател на „ Ню Йоркър “ и написа за наркобарони, военни закононарушения, корпоративни измами и шпионаж.
Много публицисти мечтаят някой да им даде ключа - казано нагледно или безусловно - от тайното чекмедже, в което лежат заключени същинските огромни истории. През 2010 година Кийф живее във Вашингтон и получава вълнуващата опция да работи една година по стажантска стратегия в офиса на министъра на защитата. Сделката е, че ще получи достъп до топ секретни материали, само че би трябвало да обещае, че в никакъв случай няма да написа за тях. „ Бях доста разчувствуван, че ще мога да прегледам топ тайните на Пентагона напряко от компютъра си. Но за тази една година открих нещо, което не подозирах - разрешението да работиш със строго секретни материали е нищо “. Повече от 1 милион американци имат този достъп. За в действителност забавните неща има по-високи равнища на секретност.
През 1990 година песента на " Скорпиънс " Wind Of Change („ Вятърът на смяната “) става химнът на края на Студената война. През 2011 година Патрик получава имейл от своя другар Майкъл: „ Снощи бях на вечеря с мой добър прочут и той ми описа истории, които ще изпълнят креативния ти график за години напред. Погледни Уикипедия, " Скорпиънс ", Wind Of Change “. В идващите дни, месеци и години историята на песента завладява Патрик повече от всяка друга в кариерата му. Тя му наподобява прекомерно невероятна, само че Майкъл е един от най-доверените му източници, подал информация за множеството от най-интересните му следствия. Работил е за някогашния държавен секретар Мадлин Олбрайт, взел участие е договарянията за мир в Близкия изток, има безчет контакти в най-различни организации и интернационалните компании. Затова Патрик отворил публикацията в Уикипедия. Тя започвала по този начин „ Wind Of Change e метъл балада на немската рок група " Скорпиънс ", записана за техния 11-и студиен албум Crazy World през 1990 година “.
През август 1989 година
„ Скорпиънс " свирят на двудневен рокфестивал в Москва
От самото си пораждане рок музиката е била в действителност противозаконна в Съветския съюз, тъй като Кремъл я е свързвал със Съединените щати и се тревожел поради склонността на рока към индивидуализъм и свободно изразяване. Двудневният невиждан концерт, наречен Московски музикален фестивал на мира, събира американските групи “Мотли Крю ”, “Скид Роу ” и „ Бон Джоуви “, англичанинът Ози Осбърн и една група от Федерална Република Германия - “Скорпиънс ”. Представителят на домакините е бандата „ Горки парк “.
Според легендата вечерта след концерта на стадион „ Ленин “ певецът Клаус Майне, по време на разходка с лодка „ по река Москва до парка Горки, чул вятъра на смяната “ и написал песента Wind of Change - за изменящия се политически климат в Източна Европа. Това е историята, разказана от вокалиста в десетки изявленията. Песента излиза през 1990 година, скоро след рухването на Берлинската стена, и става колосален шлагер. За младежите в Европа Wind Of Change се трансформира в химн на свободата, напредъка и вярата и оглавява класациите из целия континент. В края на 1991 година, по едно и също време с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, влиза и в американските чартове.
Музиката има несравнима дарба да оформя настроенията ни, а от време на време и възгледите ни - даже и когато в нея има нещо на ниска цена и сладникаво, както в Wind of Change. Но има и освен това - свиренето с уста, посланието за мирна гражданска война, идеализмът, солидарността. И вярата. Влиза под кожата. Причината, заради която Майкъл изпратил оня имейл на Патрик била, че на онази вечеря негов познат му разказал, че песента не е написана от " Скорпиънс ". Била написана от Централно разузнавателно управление на САЩ. И била част от психическа интервенция за окуражаване на младежта и хората, искащи промени в Съветския съюз и зад Желязната завеса.
„ Когато чух това, първата ми реакция беше да се изсмея. - спомня си Патрик. - Не повярвах и за секунда.
Звучеше прекомерно неуместно. Централно разузнавателно управление на САЩ да написа песни?
И да употребява музиката като агитация? Метъл агитация!? Нямаше метод. Но след това започнах да изследвам историята на „ Вятър на смяната “ и няколко неща ми се сториха странни “.
Wind Of Change е написана преди рухването на Берлинската стена - а излиза след този исторически миг. През 1989 година Клаус Майне е в " Скорпиънс " от 20 година и не е писал нито една ария. Текстове - да, само че музика не. През 1999-а излиза още една негова ария и с това се изчерпва активността му като композитор.
В зората на Студената война американското държавно управление и по-конкретно Централно разузнавателно управление на САЩ към този момент осъзнават, че пропагандата не работи, в случай че изгпежда като агитация. Колко сърца и мозъци можеш да привлечеш с мятане на листовки от аероплан? През 1953 година, една от първите неща, които прави новият президент Дуайт Айзенхауер, е да разгласи психическа война на Съветите. " За да бъдем ефикасни - споделя Айзенхауер. - би трябвало да използваме културата, само че по този начин, че потребителят да не разбере. Ръката на държавното управление би трябвало да остава невидима “.
Няколко години по-късно огромният съветски публицист Борис Пастернак довършва романа си „ Доктор Живаго “. След като цензурата в Съветския съюз не утвърждава книгата, той съумява да я изпрати в чужбина и тя излиза през 1957-а в Италия. На 23 октомври 1958 година Пастернак схваща, че е почетен с Нобелова премия (това е било четвъртото му номиниране), само че Кремъл го принуждава да я откаже.
Междувременно, с помощта на английското разузнаване, Централно разузнавателно управление на САЩ се е сдобило с преснимано копие на истинския ръкопис и взема решение, че хуманистичното обръщение на Пастернак може да бъде употребявано като оръжие против руската идеология. Идеята е романът да доближи до колкото е допустимо повече руски жители. Ако бомбите не могат да разбият леда на Студената война, засаждането на подозрения в съзнанието на гражданите може би има капацитет да унищожи суперсилата от вътрешната страна. Отпечатани са 10 000 копия, които в края на 1958-a стартират да вкарват незаконно назад в Съюз на съветските социалистически републики.
Кремъл е гневен, само че има и още - през 1964 година италианският издател продава правата за екранизация на " Метро Голдуин Майър " и на идната година филмът „ Доктор Живаго " се радва на извънреден триумф. Филмът е неразрешен в СССР чак до 1988 г. ЦРУ разсекрети информацията за книгоиздателската си интервенция едвам преди няколко години.
Само че кое влияе по-бързо в културата и
стига до повече хора - роман от 700 страници или 4-минутна балада
с незабравима мелодия?
Едно от първите неща, които направил Патрик, било да отвори уебсайта на Централно разузнавателно управление на САЩ и да пусне публично питане за случая, както може да направи всеки американски жител или медийна организация. И по Закона за свободата на информация те са задължени да отговорят. Междувременно се видял с някои познати, сегашни и някогашни чиновници на ръководството. Първият от тях, да го наречем Фил, реагирал на историята като него - със смях. После добавил: „ Това е толкоз откачена история, че е допустимо и да е вярна “. Никой не предполагал, че Стената ще падне толкоз елементарно, затова ЦРУ организираше доста разнообразни интервенции едновременно - по този начин да се каже, залагаха на всички коне, без да знаят кой ще завоюва, обяснил той.
„ Да, това би могло да се случи - споделя Томи Витур, говорител на президента Обама по въпросите на националната сигурност. - Ако е правилно, това е една от най-изобретателно замислените интервенции на организацията и степента ѝ на секретност би трябвало да е по-висока от Строго секретно “. Но това не е безусловно спънка да се разчуе. В поддръжка на думите си той дава за образец случая с ликвидирането на Осама бин Ладен - първият човек, който оповестява обществено за гибелта му, е Дуейн Джонсън-Скалата. Той не го споделя непосредствено, написва в Туитър малко загадъчно: „ Току-що чух нещо, което ще раздруса света “, след това слага последния ред от химна на САЩ и завършва с „ Дяволски горделив съм, че съм американец “ - всичко с основни букви. Така никой не би могъл да се досети защо приказва, преди да го разгласят, само че по-късно всички се сетиха. Написал го е преди която и да е новинарска организация и преди президентът да го разгласи публично.
Витур не има вяра, че в Централно разузнавателно управление на САЩ работят създатели на песни, само че не вижда причина агенцията да не е финансирала и да е дала най-общи насоки на някой, които умее да написа - а още по-вероятно, да е спонсорирала по затулен метод голям брой създатели, „ тъй като Съветският съюз напълно откровено се опасяваше от Западната просвета и нейната независимост “.
Така да вземем за пример по концепция и с помощта на шпионската централа през 50-те години, докато СССР показва „ мека мощ “ с турнетата на Болшой спектакъл, Съединени американски щати залагат на киното и най-автентичната американска музикална форма - джаза. Дюк Елингтън и Дизи Гилеспи потеглят на турнета из Близкия Изток, а Луис Армстронг и Нина Симон - из Африка, без никой от тях да знае по чия концепция. Управлението
работи редовно и с представители на други креативен специалности
- да вземем за пример режисьори, продуценти, (една такава история е разказана в „ Арго “) гримьори, майстори на образните резултати, фокусници…
После пристигнал отговорът от Централно разузнавателно управление на САЩ: „ Драги господин Кийф, задачата на Централно разузнавателно управление на САЩ е обвързвана преди всичко с задгранични разследващи организации. Доколкото можем да преценим, информацията, която вие желаете, няма нищо общо с нашите съществени задания, заради което тряба да отклоним Вашето искане “. Патрик не се предава и пита още веднъж, като този път желае всяка информация за действия и интервенции, свързани с музика, кино и прочие културни области. И получава ГлоМар-отговор.
ГлаМар (от Global Marine) е транспортен съд от проекта Azorian - една от най-сложните, скъпи и секрети разследващи интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ от Студената война. Целта е тайното изваждане от дъното на Тихия океан на руската подводница К-129, потънала през 1968 година на дълбочина 4500 м и на 1600 км северозападно от Хаваите, с три ракети с нуклеарни бойна глави и две атомни торпеда. Съюз на съветските социалистически републики не съумява да я открие и по този начин и не афишира изгубването ѝ, Съединени американски щати обаче я откриват с помощта на Хауърд Хюз и особено конструирания кораб GloMar. Проблемът са американските медии, което имат доста въпроси. Това става скоро след аферата " Уотъргейт " и Централно разузнавателно управление на САЩ не желае да бъде упрекнато, че лъже. Тогава е фиктивен отговорът за случаите, в които Агенцията не иска да отговори, макар, че е задължена по закон. " Централно разузнавателно управление на САЩ не удостоверява, нито отрича наличието на въпросните документи ". Това се назовава „ гломаризация на въпроса “. Точно това получава и Патрик.
След още доста срещи, приключения с най-различни герои и подозрения дали пък самият той не се трансформирал в пропагандно оръжие на Централно разузнавателно управление на САЩ, Кийф вече е съвсем сигурен, че Управлението има огромна роля в организацията на фестивала в Москва през август 1989, само че към момента няма показва кой е написал Wind Of Change. На 20 януари 2020 година той се изправя против Клаус Майне и му задава непосредствено въпроса. Срещата става в избран от Майне ден и час, в хотел в Хановер без никакви посетители - единствено личен състав. Майне без съмнение знае какво ще го питат - преди този момент Патрик към този момент е говорил с доста негови близки. Когато се стига до директния въпрос - правилно ли е, че Wind Of Change не е написана от него, той наподобява сюрпризиран и отхвърля.
Казва, че за първи път чува, мълчи дълго и след това се усмихва и пита „ Може би и аз съм сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ? Това шега ли е? Да не би ти да си от Централно разузнавателно управление на САЩ? " Още по-изненадан е, когато чува, че Централно разузнавателно управление на САЩ са отказали да потвърдят или отрекат историята. Същевременно остава спокоен, другарски надъхан, дружелюбен и безапелационен. А Патрик Кийф си потегля с мисълта - допустимо ли е Централно разузнавателно управление на САЩ сами да измислят и разпространяват легенди за себе си?
Много публицисти мечтаят някой да им даде ключа - казано нагледно или безусловно - от тайното чекмедже, в което лежат заключени същинските огромни истории. През 2010 година Кийф живее във Вашингтон и получава вълнуващата опция да работи една година по стажантска стратегия в офиса на министъра на защитата. Сделката е, че ще получи достъп до топ секретни материали, само че би трябвало да обещае, че в никакъв случай няма да написа за тях. „ Бях доста разчувствуван, че ще мога да прегледам топ тайните на Пентагона напряко от компютъра си. Но за тази една година открих нещо, което не подозирах - разрешението да работиш със строго секретни материали е нищо “. Повече от 1 милион американци имат този достъп. За в действителност забавните неща има по-високи равнища на секретност.
През 1990 година песента на " Скорпиънс " Wind Of Change („ Вятърът на смяната “) става химнът на края на Студената война. През 2011 година Патрик получава имейл от своя другар Майкъл: „ Снощи бях на вечеря с мой добър прочут и той ми описа истории, които ще изпълнят креативния ти график за години напред. Погледни Уикипедия, " Скорпиънс ", Wind Of Change “. В идващите дни, месеци и години историята на песента завладява Патрик повече от всяка друга в кариерата му. Тя му наподобява прекомерно невероятна, само че Майкъл е един от най-доверените му източници, подал информация за множеството от най-интересните му следствия. Работил е за някогашния държавен секретар Мадлин Олбрайт, взел участие е договарянията за мир в Близкия изток, има безчет контакти в най-различни организации и интернационалните компании. Затова Патрик отворил публикацията в Уикипедия. Тя започвала по този начин „ Wind Of Change e метъл балада на немската рок група " Скорпиънс ", записана за техния 11-и студиен албум Crazy World през 1990 година “.
През август 1989 година
„ Скорпиънс " свирят на двудневен рокфестивал в Москва
От самото си пораждане рок музиката е била в действителност противозаконна в Съветския съюз, тъй като Кремъл я е свързвал със Съединените щати и се тревожел поради склонността на рока към индивидуализъм и свободно изразяване. Двудневният невиждан концерт, наречен Московски музикален фестивал на мира, събира американските групи “Мотли Крю ”, “Скид Роу ” и „ Бон Джоуви “, англичанинът Ози Осбърн и една група от Федерална Република Германия - “Скорпиънс ”. Представителят на домакините е бандата „ Горки парк “.
Според легендата вечерта след концерта на стадион „ Ленин “ певецът Клаус Майне, по време на разходка с лодка „ по река Москва до парка Горки, чул вятъра на смяната “ и написал песента Wind of Change - за изменящия се политически климат в Източна Европа. Това е историята, разказана от вокалиста в десетки изявленията. Песента излиза през 1990 година, скоро след рухването на Берлинската стена, и става колосален шлагер. За младежите в Европа Wind Of Change се трансформира в химн на свободата, напредъка и вярата и оглавява класациите из целия континент. В края на 1991 година, по едно и също време с разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, влиза и в американските чартове.
Музиката има несравнима дарба да оформя настроенията ни, а от време на време и възгледите ни - даже и когато в нея има нещо на ниска цена и сладникаво, както в Wind of Change. Но има и освен това - свиренето с уста, посланието за мирна гражданска война, идеализмът, солидарността. И вярата. Влиза под кожата. Причината, заради която Майкъл изпратил оня имейл на Патрик била, че на онази вечеря негов познат му разказал, че песента не е написана от " Скорпиънс ". Била написана от Централно разузнавателно управление на САЩ. И била част от психическа интервенция за окуражаване на младежта и хората, искащи промени в Съветския съюз и зад Желязната завеса.
„ Когато чух това, първата ми реакция беше да се изсмея. - спомня си Патрик. - Не повярвах и за секунда.
Звучеше прекомерно неуместно. Централно разузнавателно управление на САЩ да написа песни?
И да употребява музиката като агитация? Метъл агитация!? Нямаше метод. Но след това започнах да изследвам историята на „ Вятър на смяната “ и няколко неща ми се сториха странни “.
Wind Of Change е написана преди рухването на Берлинската стена - а излиза след този исторически миг. През 1989 година Клаус Майне е в " Скорпиънс " от 20 година и не е писал нито една ария. Текстове - да, само че музика не. През 1999-а излиза още една негова ария и с това се изчерпва активността му като композитор.
В зората на Студената война американското държавно управление и по-конкретно Централно разузнавателно управление на САЩ към този момент осъзнават, че пропагандата не работи, в случай че изгпежда като агитация. Колко сърца и мозъци можеш да привлечеш с мятане на листовки от аероплан? През 1953 година, една от първите неща, които прави новият президент Дуайт Айзенхауер, е да разгласи психическа война на Съветите. " За да бъдем ефикасни - споделя Айзенхауер. - би трябвало да използваме културата, само че по този начин, че потребителят да не разбере. Ръката на държавното управление би трябвало да остава невидима “.
Няколко години по-късно огромният съветски публицист Борис Пастернак довършва романа си „ Доктор Живаго “. След като цензурата в Съветския съюз не утвърждава книгата, той съумява да я изпрати в чужбина и тя излиза през 1957-а в Италия. На 23 октомври 1958 година Пастернак схваща, че е почетен с Нобелова премия (това е било четвъртото му номиниране), само че Кремъл го принуждава да я откаже.
Междувременно, с помощта на английското разузнаване, Централно разузнавателно управление на САЩ се е сдобило с преснимано копие на истинския ръкопис и взема решение, че хуманистичното обръщение на Пастернак може да бъде употребявано като оръжие против руската идеология. Идеята е романът да доближи до колкото е допустимо повече руски жители. Ако бомбите не могат да разбият леда на Студената война, засаждането на подозрения в съзнанието на гражданите може би има капацитет да унищожи суперсилата от вътрешната страна. Отпечатани са 10 000 копия, които в края на 1958-a стартират да вкарват незаконно назад в Съюз на съветските социалистически републики.
Кремъл е гневен, само че има и още - през 1964 година италианският издател продава правата за екранизация на " Метро Голдуин Майър " и на идната година филмът „ Доктор Живаго " се радва на извънреден триумф. Филмът е неразрешен в СССР чак до 1988 г. ЦРУ разсекрети информацията за книгоиздателската си интервенция едвам преди няколко години.
Само че кое влияе по-бързо в културата и
стига до повече хора - роман от 700 страници или 4-минутна балада
с незабравима мелодия?
Едно от първите неща, които направил Патрик, било да отвори уебсайта на Централно разузнавателно управление на САЩ и да пусне публично питане за случая, както може да направи всеки американски жител или медийна организация. И по Закона за свободата на информация те са задължени да отговорят. Междувременно се видял с някои познати, сегашни и някогашни чиновници на ръководството. Първият от тях, да го наречем Фил, реагирал на историята като него - със смях. После добавил: „ Това е толкоз откачена история, че е допустимо и да е вярна “. Никой не предполагал, че Стената ще падне толкоз елементарно, затова ЦРУ организираше доста разнообразни интервенции едновременно - по този начин да се каже, залагаха на всички коне, без да знаят кой ще завоюва, обяснил той.
„ Да, това би могло да се случи - споделя Томи Витур, говорител на президента Обама по въпросите на националната сигурност. - Ако е правилно, това е една от най-изобретателно замислените интервенции на организацията и степента ѝ на секретност би трябвало да е по-висока от Строго секретно “. Но това не е безусловно спънка да се разчуе. В поддръжка на думите си той дава за образец случая с ликвидирането на Осама бин Ладен - първият човек, който оповестява обществено за гибелта му, е Дуейн Джонсън-Скалата. Той не го споделя непосредствено, написва в Туитър малко загадъчно: „ Току-що чух нещо, което ще раздруса света “, след това слага последния ред от химна на САЩ и завършва с „ Дяволски горделив съм, че съм американец “ - всичко с основни букви. Така никой не би могъл да се досети защо приказва, преди да го разгласят, само че по-късно всички се сетиха. Написал го е преди която и да е новинарска организация и преди президентът да го разгласи публично.
Витур не има вяра, че в Централно разузнавателно управление на САЩ работят създатели на песни, само че не вижда причина агенцията да не е финансирала и да е дала най-общи насоки на някой, които умее да написа - а още по-вероятно, да е спонсорирала по затулен метод голям брой създатели, „ тъй като Съветският съюз напълно откровено се опасяваше от Западната просвета и нейната независимост “.
Така да вземем за пример по концепция и с помощта на шпионската централа през 50-те години, докато СССР показва „ мека мощ “ с турнетата на Болшой спектакъл, Съединени американски щати залагат на киното и най-автентичната американска музикална форма - джаза. Дюк Елингтън и Дизи Гилеспи потеглят на турнета из Близкия Изток, а Луис Армстронг и Нина Симон - из Африка, без никой от тях да знае по чия концепция. Управлението
работи редовно и с представители на други креативен специалности
- да вземем за пример режисьори, продуценти, (една такава история е разказана в „ Арго “) гримьори, майстори на образните резултати, фокусници…
После пристигнал отговорът от Централно разузнавателно управление на САЩ: „ Драги господин Кийф, задачата на Централно разузнавателно управление на САЩ е обвързвана преди всичко с задгранични разследващи организации. Доколкото можем да преценим, информацията, която вие желаете, няма нищо общо с нашите съществени задания, заради което тряба да отклоним Вашето искане “. Патрик не се предава и пита още веднъж, като този път желае всяка информация за действия и интервенции, свързани с музика, кино и прочие културни области. И получава ГлоМар-отговор.
ГлаМар (от Global Marine) е транспортен съд от проекта Azorian - една от най-сложните, скъпи и секрети разследващи интервенции на Централно разузнавателно управление на САЩ от Студената война. Целта е тайното изваждане от дъното на Тихия океан на руската подводница К-129, потънала през 1968 година на дълбочина 4500 м и на 1600 км северозападно от Хаваите, с три ракети с нуклеарни бойна глави и две атомни торпеда. Съюз на съветските социалистически републики не съумява да я открие и по този начин и не афишира изгубването ѝ, Съединени американски щати обаче я откриват с помощта на Хауърд Хюз и особено конструирания кораб GloMar. Проблемът са американските медии, което имат доста въпроси. Това става скоро след аферата " Уотъргейт " и Централно разузнавателно управление на САЩ не желае да бъде упрекнато, че лъже. Тогава е фиктивен отговорът за случаите, в които Агенцията не иска да отговори, макар, че е задължена по закон. " Централно разузнавателно управление на САЩ не удостоверява, нито отрича наличието на въпросните документи ". Това се назовава „ гломаризация на въпроса “. Точно това получава и Патрик.
След още доста срещи, приключения с най-различни герои и подозрения дали пък самият той не се трансформирал в пропагандно оръжие на Централно разузнавателно управление на САЩ, Кийф вече е съвсем сигурен, че Управлението има огромна роля в организацията на фестивала в Москва през август 1989, само че към момента няма показва кой е написал Wind Of Change. На 20 януари 2020 година той се изправя против Клаус Майне и му задава непосредствено въпроса. Срещата става в избран от Майне ден и час, в хотел в Хановер без никакви посетители - единствено личен състав. Майне без съмнение знае какво ще го питат - преди този момент Патрик към този момент е говорил с доста негови близки. Когато се стига до директния въпрос - правилно ли е, че Wind Of Change не е написана от него, той наподобява сюрпризиран и отхвърля.
Казва, че за първи път чува, мълчи дълго и след това се усмихва и пита „ Може би и аз съм сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ? Това шега ли е? Да не би ти да си от Централно разузнавателно управление на САЩ? " Още по-изненадан е, когато чува, че Централно разузнавателно управление на САЩ са отказали да потвърдят или отрекат историята. Същевременно остава спокоен, другарски надъхан, дружелюбен и безапелационен. А Патрик Кийф си потегля с мисълта - допустимо ли е Централно разузнавателно управление на САЩ сами да измислят и разпространяват легенди за себе си?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ